има една полянка. на нея расте искрящо зелена трева. хора наоколо няма.
когато небето посивее и започне да се излива порой, сядам под единственото дърво и чакам да ме порази мълния небесна. имам дъждобран, мога да остана дълго.
има и песен - настроение.
време е пак да отида.
1 коментар:
Ха, не е ли странно. Тези дни се връщам назад в детството си. Сънувах баба и дядо онази вечер. Плаках на сън. Писала си го юни. Но го гледам сега, месец по-късно. И все пак пасва на настроението ми. Благодаря
Публикуване на коментар