свищов

писмо до интелигентния дизайнер

като писмата до дядо коледа, все някой ги чете ;)

установих вече, има огромна истина в приказката - като има - има.
в момента би трябвало да пиша процедура за конопа - да не стане така, че ние ги подпомагаме, а НСБОП ги гори, забавно. разлиствам небрежно 1782, 796 и разни наредби.
знаеш ли дизайнерю метода на общността за количествено определяне на съдържанието на ТХК в сортове коноп? аз вече го зная, но какво от това. искам навън.
половината колеги кротко спят, 2-3 гледат "ну, погоди", останалите колежки са налапали по една близалка, разглеждат оферти за екскурзии в турция и каталози за козметика. искам навън.
снощи разбрах, че шефа ми на другото място ще отваря бар в царево и ще юрне единия управител там, месец-два, докато потръгне. аз и другия трябва да се справим някак тук. той през седмицата, аз събота и неделя. поне шефа обеща да пуснем нет в офиса, така поне няма да умра от скука там. лято е пък.
петъка записах второ висше, на първи август ще стане ясно коя точно специалност са ме приели и септември - на училище.
с едно приятелче сме се захванали с проект, който дълго отлагахме, ако стане ще е просто чудесно.
та, пиша ти интелигентни дизайнерю, няма ли как денонощието да стане поне 36 часа? да имам повече време за хората, които страшно харесвам...

не обичам заглавията, но този път нека да има.

очаква ме дълго и горещо лято в жълтата сграда. отляво се носи въздушно течение с тютюнев аромат, отпред пази бруно, а вътре мили и любезни хора лепят странни табелки по стените, запознаващи ни с реда и условията за ползване на тоалетната чиния, кошчето за боклук и пепелника.
първоначално ни стовариха в огромна зала и ни връчиха хиляди страници регламенти, правилник за вътрешния ред и правила за оказване на първа помощ при изгаряне, счупване, удавяне и удар от гръм, разгледахме плана за евакуация.
починахме си добре.
по едно време дойде някаква жена, която ни осведоми, че растенията в сградата били в окаяно състояние, за което ще ни държи отговорни.
играхме футбол в коридора - за врати използвахме 19 литровите туби от минерална вода. това леко ги изнерви и започнаха да идват със списъци за разпределение. бях в първия, преместиха ме с още 20 човека на четвъртия етаж. раздадоха ни още няколкостотин страници регламенти и ни възложиха задача да пишем процедури и указания и не на последно място да тестваме и доразвиваме "системата".
и плеснаха с ръце, па се прегърнаха. и с песни фръкнаха те в небесата. а ние пишем ли пишем, пот ни тече. климатик още няма. а слънцето пак пече ли пече...
долу повечето хора още не са разпределени, крият се по коридорите и в двора от хората със списъците.
окастриха храстите покрай оградата, беше се оформил симпатичен змиярник. вече трудно ще се скрият, мързели такива.
мъдрите комисари си отидоха, чакаме доклада.
не, не работя в лудницата, просто ми е криво. тия дни стана ясно, че заради акредитацията няма да дават отпуски до август и ще изпусна феста.
вместо да си го изкарвам, драчейки се инкогнито за "досиетата" с нищо неподозиращи хора, реших да си сложа главата между лапите и да драскам тук. като си намеря кабела на апарата, ще метна и снимки.

to be continued hmm... and colourful

имах повечко свободно време днес и докато се ровех в нета, открих нещо интересно, което е видяно и през моите очи. реших да си го запазя тук.

Ние живеем в епохата на репродукцията... Как по дяволите да докажа на моя защитник, че познавам инстинктите си на убиец не от К.Г.Юнг, ревността не от Марсел Пруст, Испания не от Хемингуей, Париж не от Ернст Юнгер, Швейцария не от Марк Твен, Мексико не от Греъм Грийн, страха ми от смъртта не от Бернанос, моето лутане из пустинята не от Кафка и всичко останало не от Томас Ман? Вярно е и това, че не е нужно да сме прочели и ред от тези господа: те проникват в съзнанието ни чрез нашите познати, които от своя страна също са ги заимствали и живеят само с плагиати. Каква епоха! Вече не означава абсолютно нищо, че си видял с очите си риба-меч, че си се любил с мулатка ­ всичко това може да се преживее и на някое утро с научнопопулярни филми. А да имаш собствени мисли, о, Господи! В наше време е истинска рядкост да срещнеш дори човек, избрал си определен плагиатски профил; вече свидетелства за индивидуалност, ако някой вижда света, да речем, с очите на Хайдегер и само на Хайдегер, ние останалите плуваме в някакъв коктейл, съдържащ от всичко по малко, разбъркан в изискано-благородна смес от Елиът; във всяка област ние сме всезнаещи и дори нашите разкази за видимия свят, както вече казах, не означават нищо.

Макс Фриш, "Щилер"

седя си на спирката на спортната. лекичко вали, точно колкото трябва. това е моята спирка, по моя маршрут.
тръгвам от южния парк, софия сити център е задължителен елемент от маршрута - има най-гладката и удобна настилка, плъзгам се почти без усилие, поне засега :). няма забрана за ролери, поне засега :)
следва моста на въздишката - последния път почти положих кости на спускането, избягвайки челен сблъсък с едно детенце, което изненадващо се юрна към пейките и ми препречи пътя.
НДК, Витошка, уличките и спирка.
седя си и гледам хората. една поговорка казва, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине покрай теб.
в главата е Oasis - Champagne Supernova, съвсем в унисон с времето и настроението. мързеливо-неделно, валежно :)
от тролея слиза човек, в ръка държи букет прекрасни розово-бели божури, увити в смачкан вестник. под козирката няма място и скоро върху листенцата се озовават стотици капчици. красота. от голото теме на човека към шията потича тънка вадичка. време е да тръгвам. има и други недели.