събудих се. ето ме.
вчера гледах dead man и ми се прииска да съм на мястото на уилям блейк. какво ли щеше да стане ако беше получил работата и си беше останал счети? въпреки целия абсурд, кое е по-истинско, това преди, или това след? и има ли еднозначен отговор на въпроса какво е добър човек? та в тази връзка, днес се позабавлявах доста с интервютата в сайта на колоса в българската естрада - росица кирилова /в едно от тях откриваме, че тя е медиум - ОБИЧАМ ЗВЕЗДИТЕ, МАЙ СЪМ МЕДИУМ/. особено интересни са нейните откровения за списание "лична драма" - ВЯРВАМ, ЧЕ СМЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЯВОЛИ НА ЗЕМЯТА, където тя описва случка от частен зоопарк
"С екипа на предаването бяхме при един човек, когото по-късно застреляха. Искахме да говорим с него, да покажем изключително редките животни, които имаше. И той ни разведе в своя зоопарк. Изненадах се, защото до всяка клетка, до която се доближаваше, животните идваха веднага, галеха се. Това значи, че той не ги е взел просто, за да покаже състояние. А този човек всъщност бе престъпник. Това сигурно е някаква компенсация за него. Бях много впечатлена не толкова от редките видове, които видях. Там имаше пантера, която му се галеше, радваше му се. Папагалите, на които знам колко е трудно да спечелиш доверието, кацаха по него, целуваха го. Значи той се занимаваше с тях, обичаше ги, а те чувстваха това. Имаше много гледачи, която се грижеха за хигиена, за хранене, но на животните им е необходимо внимание и топлота и явно този човек им го даваше."
таз женица явно не знае, че законите се пишат също от хора...
добрият човек задължително сутрин ходи на църква, през деня превежда бабичките през улицата, а вечер реди клони по дупките на откраднатите улични шахти.
не, че имам против, но не е задължително...
вторник, декември 26, 2006
събота, ноември 25, 2006
с любов към българското кино:
Мила от Марс
"Уплашената Мила (Весела Казакова) бяга от миналото си и попада в полуизоставено село на границата, пълно с напушени старци.
Там тя спира, приема живота какъвто е и открива любовта като единствен начин за оцеляване."
Писмо до Америка
"Най-добрият ти приятел е между живота и смъртта, сам в американска болница, на другия край на света. Как да му помогнеш? Според древна легенда в това забравено от Бога и света място, наречено България, имало песни, които възкресявали. Ще повярваш ли? Ще тръгнеш ли да търсиш песен против смъртта?"
Откраднати очи
"Това е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин. Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения “възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид.
Неочаквано необичайната среща създава у двамата чувство на близост и Иван е изправен пред съдбоносен избор – да “преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.
По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат “изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен.
От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг. Но дали другите ще приемат това? На Балканите хепиендът се случва рядко. От Турция се завръща братът на Айтен…"
Селцето
"Историята, разказана в пет серии, започва през 40 -те години на ХХ век. В балканското селце Сушица пристига цирк. Неговият съдържател и единствен артист Мишо-Мишел изнася представление пред селяните. Те втрещено наблюдават мазохистичните му циркови номера, очаквайки всеки момент да се осакати и възмутено напускат салона. Остава само Симка, млада вдовица, чийто съпруг е убит в полицията. Тя приема Мишо у дома си и той остава да живее при нея. Разказът продължава и в първите години на светлия - и не дотам - комунизъм, когато партийните функционери правят каквото си искат - в името на партията или на други интереси.
Филмът е заснет през 1978 г. и веднага е забранен от комунистическата власт поради темите, които се засягат в него. Появява се на бял свят 12 години по-късно."
Голямото нощно къпане
"Приятели от различни поколения и с различни професии всяка година прекарват заедно лятната си почивка на морето. Слънцето грее, те са безгрижни и щастливи. Много добре се познават и са свикнали едни с други. До такава степен, че си омръзват. Скуката ги подтиква да играят една опасна игра с драматични последици. Кое е по-лошо - смъртта на тялото или тази на духа?"
Шарен свят
"По разкази на Николай Хайтов.
ИЗПИТ - режисьор Георги Дюлгеров
Лию (Филип Трифонов) издържа успешно изпита за майстор бъчвар. Ден след ден чака да дойде клиент, който да му поръча бъчва. И един ден от съседната турска махала идва Карата (Вълчо Камарашев) с поръчка за голяма каца, но да може да й се стига дъното. Лию прави кацата с дървени обръчи. "Доброжелатели" подхвърлят, че кацата е хубава, но щеше да е друго, ако беше с железни обръчи. Спорът става сериозен и като арбитър идва Ходжата. Лию прави облог - ако пусне кацата в пропастта и тя не се счупи, ще обръсне Ходжата.
ГОЛА СЪВЕСТ - режисьор Милен Николов
Гроздан Панайотов (Константин Коцев) е горски в затънтено село. Покрай службата си разбира за далаверите с дървен материал на кмета и други местни големци. За да не се разприказва те му предлагат голяма сума пари. Но Гроздан има принципи и решава да ги издаде, въпреки че е сериозно заплашен."
Борис I - последният езичник
"Втората половина на 9-ти век. Младият хан на българите Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това което ще заздрави държавата му е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Княз Борис I достига и до друго прозрение - на държавата е необходим един език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи."
Щурец в ухото
"Един “филм на пътя” по български. За героите, преместването от селцето в града е огромно преживяване и повод за сериозна преоценка на досегашният им живот и намеренията за бъдещето."
Тютюн
"Борис и Павел Мореви са синове на провинциален учител. Павел е комунист, а Борис мечтае за власт и пари. На гроздобер той среща Ирина – дъщеря на стражар, в която се влюбва. Павел е влюбен в приятелката й Лила. Дъщерята на собственика на тютюневата фабрика, Мария е влюбена в Борис. След време той се оженва за нея, а след смъртта на баща й наследява фабриката и навлиза в света на едрия капитал. Ирина завършва медицина. Става любовница на Борис, тъй като жена му е душевно болна. След нейната смърт те се оженват. Втората световна война е към края си. Борис замисля крупна сделка с гръцки търговец. Реализацията и зависи от генералния директор на германски тютюнев концерн за Източна Европа – фон Гайер. Борис моли Ирина да издейства благоразположението му. Привлечена от ницшеанската философия и аристократизма на куция германец, Ирина става негова любовница. Тримата заминават за Гърция. Борис урежда голямата сделка на своя живот. Изтощен от алкохола заболява от малария и умира. Англичаните настъпват. Партизаните минават в открити бойни акции. Идва 09.09.1944г. Ирина е погребала Борис на мястото където са се срещнали за първи път. Тя е отново на това място, но съвсем сама. Отеква изстрел… "
Време разделно
"1668г. Османската империя е завладяла Югоизточна Европа, но свещената война за окончателното утвърждаване на исляма продължава. В Родопите е изпратен военен корпус от еничари, предвождан от Караибрахим. Заедно с него пътува и Венецианеца, който вече е променил религията си. Местният владетел Сюлейман ага е убеден, че вярата не трябва да се променя по насилствен начин и е наказан със смърт за това. В хората които трябва да покръсти Караибрахим открива баща си, брат си Горан, сестра си Елица и най-близкия си приятел Манол. Това не го разколебава да наложи исляма по най-зверски начин. Той пуска поп Алигорко, който е осъзнал, че единственият начин българите да оцелеят и запазят езика и обичаите си е да пожертват вярата си. По-малкият син на Манол убива Караибрахим."
Време разделно II
"Един от най-хубавите български филми правени някога още не съм срещал човек който след този филм да не се разплаче или трогне дълбоко. А за тези които не са го гледали ще кажа само че става дума за едно малко родопско селце по време на турското робство. Поради зачестили проблеми там е изпратен един от най-свирепите еничарски командири, без да знае че това е собственото му село и че той ще трябва да се изправи срещу собствения си брат..."
Козият рог
"по разказа на Николай Хайтов 17-век. Турци жестоко изнасилват жената на Караиван, докато той е в планината с овцете и тя умира. Той прибира малката си дъщеря Мария в гората и я възпитава като мъж – тя трябва да отмъсти на насилниците. Мария ги убива с рок от коза. В планината тя среща млад овчар. У нея се пробужда жената и тя забравя за отмъщението. Караиван убива овчаря, за да върне дъщеря си към мисията й. Но Мария решава да последва любимия си в смъртта."
... и още много други
тук
Мила от Марс
"Уплашената Мила (Весела Казакова) бяга от миналото си и попада в полуизоставено село на границата, пълно с напушени старци.
Там тя спира, приема живота какъвто е и открива любовта като единствен начин за оцеляване."
Писмо до Америка
"Най-добрият ти приятел е между живота и смъртта, сам в американска болница, на другия край на света. Как да му помогнеш? Според древна легенда в това забравено от Бога и света място, наречено България, имало песни, които възкресявали. Ще повярваш ли? Ще тръгнеш ли да търсиш песен против смъртта?"
Откраднати очи
"Това е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин. Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения “възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената. Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид.
Неочаквано необичайната среща създава у двамата чувство на близост и Иван е изправен пред съдбоносен избор – да “преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.
По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детенцето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат “изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен.
От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг. Но дали другите ще приемат това? На Балканите хепиендът се случва рядко. От Турция се завръща братът на Айтен…"
Селцето
"Историята, разказана в пет серии, започва през 40 -те години на ХХ век. В балканското селце Сушица пристига цирк. Неговият съдържател и единствен артист Мишо-Мишел изнася представление пред селяните. Те втрещено наблюдават мазохистичните му циркови номера, очаквайки всеки момент да се осакати и възмутено напускат салона. Остава само Симка, млада вдовица, чийто съпруг е убит в полицията. Тя приема Мишо у дома си и той остава да живее при нея. Разказът продължава и в първите години на светлия - и не дотам - комунизъм, когато партийните функционери правят каквото си искат - в името на партията или на други интереси.
Филмът е заснет през 1978 г. и веднага е забранен от комунистическата власт поради темите, които се засягат в него. Появява се на бял свят 12 години по-късно."
Голямото нощно къпане
"Приятели от различни поколения и с различни професии всяка година прекарват заедно лятната си почивка на морето. Слънцето грее, те са безгрижни и щастливи. Много добре се познават и са свикнали едни с други. До такава степен, че си омръзват. Скуката ги подтиква да играят една опасна игра с драматични последици. Кое е по-лошо - смъртта на тялото или тази на духа?"
Шарен свят
"По разкази на Николай Хайтов.
ИЗПИТ - режисьор Георги Дюлгеров
Лию (Филип Трифонов) издържа успешно изпита за майстор бъчвар. Ден след ден чака да дойде клиент, който да му поръча бъчва. И един ден от съседната турска махала идва Карата (Вълчо Камарашев) с поръчка за голяма каца, но да може да й се стига дъното. Лию прави кацата с дървени обръчи. "Доброжелатели" подхвърлят, че кацата е хубава, но щеше да е друго, ако беше с железни обръчи. Спорът става сериозен и като арбитър идва Ходжата. Лию прави облог - ако пусне кацата в пропастта и тя не се счупи, ще обръсне Ходжата.
ГОЛА СЪВЕСТ - режисьор Милен Николов
Гроздан Панайотов (Константин Коцев) е горски в затънтено село. Покрай службата си разбира за далаверите с дървен материал на кмета и други местни големци. За да не се разприказва те му предлагат голяма сума пари. Но Гроздан има принципи и решава да ги издаде, въпреки че е сериозно заплашен."
Борис I - последният езичник
"Втората половина на 9-ти век. Младият хан на българите Борис осъществява сливането на двете племена - българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това което ще заздрави държавата му е религията. Така се извършва знаменателното събитие - покръстването. Княз Борис I достига и до друго прозрение - на държавата е необходим един език и писменост. Той приема учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи."
Щурец в ухото
"Един “филм на пътя” по български. За героите, преместването от селцето в града е огромно преживяване и повод за сериозна преоценка на досегашният им живот и намеренията за бъдещето."
Тютюн
"Борис и Павел Мореви са синове на провинциален учител. Павел е комунист, а Борис мечтае за власт и пари. На гроздобер той среща Ирина – дъщеря на стражар, в която се влюбва. Павел е влюбен в приятелката й Лила. Дъщерята на собственика на тютюневата фабрика, Мария е влюбена в Борис. След време той се оженва за нея, а след смъртта на баща й наследява фабриката и навлиза в света на едрия капитал. Ирина завършва медицина. Става любовница на Борис, тъй като жена му е душевно болна. След нейната смърт те се оженват. Втората световна война е към края си. Борис замисля крупна сделка с гръцки търговец. Реализацията и зависи от генералния директор на германски тютюнев концерн за Източна Европа – фон Гайер. Борис моли Ирина да издейства благоразположението му. Привлечена от ницшеанската философия и аристократизма на куция германец, Ирина става негова любовница. Тримата заминават за Гърция. Борис урежда голямата сделка на своя живот. Изтощен от алкохола заболява от малария и умира. Англичаните настъпват. Партизаните минават в открити бойни акции. Идва 09.09.1944г. Ирина е погребала Борис на мястото където са се срещнали за първи път. Тя е отново на това място, но съвсем сама. Отеква изстрел… "
Време разделно
"1668г. Османската империя е завладяла Югоизточна Европа, но свещената война за окончателното утвърждаване на исляма продължава. В Родопите е изпратен военен корпус от еничари, предвождан от Караибрахим. Заедно с него пътува и Венецианеца, който вече е променил религията си. Местният владетел Сюлейман ага е убеден, че вярата не трябва да се променя по насилствен начин и е наказан със смърт за това. В хората които трябва да покръсти Караибрахим открива баща си, брат си Горан, сестра си Елица и най-близкия си приятел Манол. Това не го разколебава да наложи исляма по най-зверски начин. Той пуска поп Алигорко, който е осъзнал, че единственият начин българите да оцелеят и запазят езика и обичаите си е да пожертват вярата си. По-малкият син на Манол убива Караибрахим."
Време разделно II
"Един от най-хубавите български филми правени някога още не съм срещал човек който след този филм да не се разплаче или трогне дълбоко. А за тези които не са го гледали ще кажа само че става дума за едно малко родопско селце по време на турското робство. Поради зачестили проблеми там е изпратен един от най-свирепите еничарски командири, без да знае че това е собственото му село и че той ще трябва да се изправи срещу собствения си брат..."
Козият рог
"по разказа на Николай Хайтов 17-век. Турци жестоко изнасилват жената на Караиван, докато той е в планината с овцете и тя умира. Той прибира малката си дъщеря Мария в гората и я възпитава като мъж – тя трябва да отмъсти на насилниците. Мария ги убива с рок от коза. В планината тя среща млад овчар. У нея се пробужда жената и тя забравя за отмъщението. Караиван убива овчаря, за да върне дъщеря си към мисията й. Но Мария решава да последва любимия си в смъртта."
... и още много други
тук
събота, ноември 18, 2006
неделя, октомври 15, 2006
слушам си Terence Blanchard, чета една книга на ужасите и си мисля за георги и пеперудите. за пореден път установявам колко много не зная.
след два месеца ще дойде коледа, а по коледа всички започват да мислят за бедните, болните и онеправданите. стартират се смс акции, раздават се дрехи, храна и книжки по домовете, казват се красиви слова, а камерите и фотоапаратите заснемат тези тържествени моменти. усмихнати ТВ водещи съобщават на публиката колко много средства са събрани. заспиваме с чувството, че сме направили нещо добро и така, до следващата година.
а какво ли ще стане, ако по коледа никой не си купи индулгенция?
след два месеца ще дойде коледа, а по коледа всички започват да мислят за бедните, болните и онеправданите. стартират се смс акции, раздават се дрехи, храна и книжки по домовете, казват се красиви слова, а камерите и фотоапаратите заснемат тези тържествени моменти. усмихнати ТВ водещи съобщават на публиката колко много средства са събрани. заспиваме с чувството, че сме направили нещо добро и така, до следващата година.
а какво ли ще стане, ако по коледа никой не си купи индулгенция?
сряда, септември 20, 2006
искам да се събудя. ето малко думи. вместо мен.
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to dent you right
Or stop your flight
I've known our plight
You know I'm right
I know about your little fling
How you hide your ring
You senseless thing
I'll cut this string
The heat has simmered for a while
It's not my style
So versatile and with a smile
At anytime, I could explode
When you kissed your toad
You kissed your princely episode
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Bit off more than one could bite
And the taste is slight
It leaves this dullish appetite
About time I've finally seen the light
And said goodnight
For the sling is tight
We'll lose this fight
In a corner painted white
As you fly your kite
I shun the sight, I've seen the light
And now I've got to say goodnight
You know I'm right
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to stop you flight
Or chage your night or nothing
Less than half
Why won't you try
To make this damage better
Math and imagery
Equates cacophony
Multiplies muteness
A sum better disturbed
For silence subtracts
And shadows divide light
Less than half is slight
Math and imagery
Equates cacophony
Multiplies muteness
A sum better disturbed
For silence subtracts
And shadows divide light
Less than half is slight
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to stop you flight
Or chage your night or nothing
Less than half
Why won't you try
To make this damage better
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Oh forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing, yeah
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to dent you right
Or stop your flight
I've known our plight
You know I'm right
I know about your little fling
How you hide your ring
You senseless thing
I'll cut this string
The heat has simmered for a while
It's not my style
So versatile and with a smile
At anytime, I could explode
When you kissed your toad
You kissed your princely episode
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Bit off more than one could bite
And the taste is slight
It leaves this dullish appetite
About time I've finally seen the light
And said goodnight
For the sling is tight
We'll lose this fight
In a corner painted white
As you fly your kite
I shun the sight, I've seen the light
And now I've got to say goodnight
You know I'm right
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to stop you flight
Or chage your night or nothing
Less than half
Why won't you try
To make this damage better
Math and imagery
Equates cacophony
Multiplies muteness
A sum better disturbed
For silence subtracts
And shadows divide light
Less than half is slight
Math and imagery
Equates cacophony
Multiplies muteness
A sum better disturbed
For silence subtracts
And shadows divide light
Less than half is slight
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
I won't try to stop you flight
Or chage your night or nothing
Less than half
Why won't you try
To make this damage better
Forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing
Oh forty-nine percent
One percent short of half
And less than half
Ain't really much of nothing, yeah
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
The heat has simmered for a while
понеделник, август 28, 2006
синьо лято
ето го слънцето
ето го и морето
ето ме и мен
със сестра ми
и законспирирани с майка ми
намерих си куче
и кафява спретната къщурка с две бъчви отпред
и отпуската свърши.
вторник, август 22, 2006
какво е определението за шматка? - шматка това съм аз, така се бях заплеснала, че забравих да честитя първата годишнина от сватбата на галя и коко. егати кумата съм значи...
и тук да кажа - извинявайте пиленца, ще се реванширам, обещавам. само да се върна от морето :)
пък галче, ако може - вземете малко царевица от пирдоп да сварим, че като на баща ти друга няма - умирам от кеф направо ;)
и тук да кажа - извинявайте пиленца, ще се реванширам, обещавам. само да се върна от морето :)
пък галче, ако може - вземете малко царевица от пирдоп да сварим, че като на баща ти друга няма - умирам от кеф направо ;)
още ли хапваш месо?
този въпрос си зададох днес, докато четох един проект...
клане на птици - част първа. извършва се в съответствие с всички изисквания за хуманно отношение към животните или "простете, може ли да Ви заколя?"
"окачените с главата надолу птици постъпват от приемната зала в кланичната и там биват зашеметявани в специален електрически модул-вана. тежката, изработена от фибростъкло вана е монтирана върху рама от нер. стомана. към модула е монтирано контролно табло, отчитащо: вход-изход, волтаж (стъпаловидно регулиране от 0 до 300V), ампераж, честота на тока (от 50 до 400Hz). времето за зашеметяване на бройлери е 15 секунди при 200 mA. Водният електрозашеметител удовлетворява изискванията за хуманно отношение към птиците и за безопасност на персонала.
след зашеметяване, птиците се колят на машина-убивач. захранващото устройство на тази машина завърта главата на пилето, а двойните ножове осигуряват еднакъв срез от двете страни на шията. като резултат се получава по-добро оттичане на кръвта и намалено време за обезкървяване. предвижда се контролно място, на което един работник с нож да прерязва шията на птиците, ако има останали незаклани.
закланите птици преминават над вана за обезкървяване, като добро обезкървяване се постига за 2.2 минути. това условие определя разчупената форма на тръбният път над самата вана и по-голямата му дължина. ваната може да се изработи от бетон и обшие отвътре с ламарина от неръждаема стомана.
след обезкървяване, птиците постъпват в тунел за пропарване, в който протича процес на пропарване с пара при темп.57-60С за пилета или 60-64С за кокошки. времето за пропарване на една птица е около 2,5 минути. пропарващият тунел е оборудван с комбинация от дюзи, обдухващи директно с горещ въздух птиците, което резултира в отваряне на фоликулите на перушината. сместа от горещ въздух и наситена пара позволява ефективно попарване. други предимства на пропарващата система са:
- повишаване на рандемана
- повишаване на трайността
- малка водна консумация - под 0,5 литра
- намалява времето за загряване до 10-15 минути
излизайки от пропарващия тунел, птиците веднага се вкарват в скубачна машина. тя също е решена тунелно, на 2 секции и в нея, с помощта на специални четки с PVC палци, перушината се снема от тялото на птицата за около 37 секунди.
оскубаните птици продължават към машината за отстраняване на глави. на нея през задната част на корпуса на птицата се вкарва специално устройство, което с въртеливо движение издърпва главата и трахеята.
отделените глави падат във фуния и оттам чрез монтежу (вакуум помпа и тръбна разводка) се отвеждат в залата за обработка на глави и крака. там машинно се допочистват, пакетират се на ръка в найлонови пликове, оразмеряват се и се предлагат като храна за кучета.
технологичният процес по обработка на птичите каркаси продължава с рязане на долната част на краката. това става на специален диск, който отстранява краката в тарзалната става. отрязаните крака се отклоняват по отделен конвейр и достигат до автоматичен разтоварач. там те попадат в технологичен отвор, по който влизат в същото монтежу, което се използва за главите и по него се транспортират до залата за обработка на крака и глави. по подобие на главите, краката се почистват, обработват се и се пакетират като храна за кучета."
to be continued
клане на птици - част първа. извършва се в съответствие с всички изисквания за хуманно отношение към животните или "простете, може ли да Ви заколя?"
"окачените с главата надолу птици постъпват от приемната зала в кланичната и там биват зашеметявани в специален електрически модул-вана. тежката, изработена от фибростъкло вана е монтирана върху рама от нер. стомана. към модула е монтирано контролно табло, отчитащо: вход-изход, волтаж (стъпаловидно регулиране от 0 до 300V), ампераж, честота на тока (от 50 до 400Hz). времето за зашеметяване на бройлери е 15 секунди при 200 mA. Водният електрозашеметител удовлетворява изискванията за хуманно отношение към птиците и за безопасност на персонала.
след зашеметяване, птиците се колят на машина-убивач. захранващото устройство на тази машина завърта главата на пилето, а двойните ножове осигуряват еднакъв срез от двете страни на шията. като резултат се получава по-добро оттичане на кръвта и намалено време за обезкървяване. предвижда се контролно място, на което един работник с нож да прерязва шията на птиците, ако има останали незаклани.
закланите птици преминават над вана за обезкървяване, като добро обезкървяване се постига за 2.2 минути. това условие определя разчупената форма на тръбният път над самата вана и по-голямата му дължина. ваната може да се изработи от бетон и обшие отвътре с ламарина от неръждаема стомана.
след обезкървяване, птиците постъпват в тунел за пропарване, в който протича процес на пропарване с пара при темп.57-60С за пилета или 60-64С за кокошки. времето за пропарване на една птица е около 2,5 минути. пропарващият тунел е оборудван с комбинация от дюзи, обдухващи директно с горещ въздух птиците, което резултира в отваряне на фоликулите на перушината. сместа от горещ въздух и наситена пара позволява ефективно попарване. други предимства на пропарващата система са:
- повишаване на рандемана
- повишаване на трайността
- малка водна консумация - под 0,5 литра
- намалява времето за загряване до 10-15 минути
излизайки от пропарващия тунел, птиците веднага се вкарват в скубачна машина. тя също е решена тунелно, на 2 секции и в нея, с помощта на специални четки с PVC палци, перушината се снема от тялото на птицата за около 37 секунди.
оскубаните птици продължават към машината за отстраняване на глави. на нея през задната част на корпуса на птицата се вкарва специално устройство, което с въртеливо движение издърпва главата и трахеята.
отделените глави падат във фуния и оттам чрез монтежу (вакуум помпа и тръбна разводка) се отвеждат в залата за обработка на глави и крака. там машинно се допочистват, пакетират се на ръка в найлонови пликове, оразмеряват се и се предлагат като храна за кучета.
технологичният процес по обработка на птичите каркаси продължава с рязане на долната част на краката. това става на специален диск, който отстранява краката в тарзалната става. отрязаните крака се отклоняват по отделен конвейр и достигат до автоматичен разтоварач. там те попадат в технологичен отвор, по който влизат в същото монтежу, което се използва за главите и по него се транспортират до залата за обработка на крака и глави. по подобие на главите, краката се почистват, обработват се и се пакетират като храна за кучета."
to be continued
четвъртък, август 17, 2006
за чалгата и великите българи
Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ:
"- Замисляте нов патриотичен проект, какво точно ще представлява той?
- Проектът не е патриотичен, а телевизионен. Нарича се "Великите българи", форматът е купен от Би Би Си. Това на практика е една игра - на първия етап се избират стоте най-велики българи, на втория остават 10, а на третия се определя един - най-великият българин за всички времена. Всеки етап има своята програмна опаковка."
та, от доста време гледам и не вярвам на ушите си, както казва професор вучков.
бнт, да не вземе да остане по-назад, взе че удари в земята нова тв с това "пошло предаване" биг брадър, като стартира свое. наградата за победителя - паметник. пращай смс-и народе - 60 стотинки на съобщение. "Можеш да изпратиш неограничен брой предложения за номинации." - колкото ти душа иска. "Този етап ще завърши с първото голямо шоу, което БНТ ще излъчи, като в него на базата на зрителския вот ще бъде обявен Топ 100 на най-великите българи." мда. кеф ти азис, кеф ти левски. някои от героите са предали богу дух отдавна, ноо това няма да ни спре да догоним всички брадъри, затова "В рамките на втория етап БНТ ще излъчва едноминутни клипове за всеки от 100-те личности, попаднали в класацията, а зрителите ще гласуват за тях." чудно, само дето никой не е питал ботев, вазов и т.н. дали искат да участват в шоуто и да мерят сили със слави, малина и глогина.
чета номинациите и си мисля да дам предложение за клип, който ще повиши още повече зрителския интерес и ще е напълно в духа на шоуто: аспарух напредва по лявото крило, овладява топката и се врязва в защитата на византийците, с мощен шут отправя топката във вратата и гоооол. един на нула за българия. следва кратка рекламна пауза.
в края на второто полувреме, централният нападател на българския отбор васил левски е повален в наказателното поле. съдията свири дузпа, която ще бъде изпълнена от младата ни надежда - васил боянов. азис се засилва и изритва топката в небесата, а там лазурна синева, свещена простота...
на печелившите честито, а на будалите - поздрав от внучката на чингиз хан - "момичета мили момичета, сънят ви е хубав нали, по зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали".
"- Замисляте нов патриотичен проект, какво точно ще представлява той?
- Проектът не е патриотичен, а телевизионен. Нарича се "Великите българи", форматът е купен от Би Би Си. Това на практика е една игра - на първия етап се избират стоте най-велики българи, на втория остават 10, а на третия се определя един - най-великият българин за всички времена. Всеки етап има своята програмна опаковка."
та, от доста време гледам и не вярвам на ушите си, както казва професор вучков.
бнт, да не вземе да остане по-назад, взе че удари в земята нова тв с това "пошло предаване" биг брадър, като стартира свое. наградата за победителя - паметник. пращай смс-и народе - 60 стотинки на съобщение. "Можеш да изпратиш неограничен брой предложения за номинации." - колкото ти душа иска. "Този етап ще завърши с първото голямо шоу, което БНТ ще излъчи, като в него на базата на зрителския вот ще бъде обявен Топ 100 на най-великите българи." мда. кеф ти азис, кеф ти левски. някои от героите са предали богу дух отдавна, ноо това няма да ни спре да догоним всички брадъри, затова "В рамките на втория етап БНТ ще излъчва едноминутни клипове за всеки от 100-те личности, попаднали в класацията, а зрителите ще гласуват за тях." чудно, само дето никой не е питал ботев, вазов и т.н. дали искат да участват в шоуто и да мерят сили със слави, малина и глогина.
чета номинациите и си мисля да дам предложение за клип, който ще повиши още повече зрителския интерес и ще е напълно в духа на шоуто: аспарух напредва по лявото крило, овладява топката и се врязва в защитата на византийците, с мощен шут отправя топката във вратата и гоооол. един на нула за българия. следва кратка рекламна пауза.
в края на второто полувреме, централният нападател на българския отбор васил левски е повален в наказателното поле. съдията свири дузпа, която ще бъде изпълнена от младата ни надежда - васил боянов. азис се засилва и изритва топката в небесата, а там лазурна синева, свещена простота...
на печелившите честито, а на будалите - поздрав от внучката на чингиз хан - "момичета мили момичета, сънят ви е хубав нали, по зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали".
вторник, август 15, 2006
понеделник, август 14, 2006
обучението в жълтата сграда продължава с пълна сила, но днес е от 2 следобяда, което ми дава възможност да се събудя и да се оплача тук, че снощи легнах късно и не можах да се наспя като хората, а събота и неделя беше гърч на плиска - всичко дето можеше да се обърка се обърка.
за капак в съботата се откри ловния сезон и шефа притичваше на почивки с торби пъдпъдъци и други живинки, които беше застрелял.
добре, че замествам само 2 съботи и недели - компютъра на бара се скапа, ранния следобяд касовия апарат също отказа, беше нетърпима жега. доставчиците се бяха покрили под дърво и камък, не вдигаха телефона и сто пъти ходих до 345.
сервитьорките ме ядосваха - оставих ги сами за 3 часа и като се върнах половината бяха в неизвестност. след кратко разследване се оказаха в пункта на еврофутбол. за наказание, в неделя им организирах санитарен полуден.
докато чистеха, напълних тиквички и чушки в кухнята. половината постни - с ориз, гъби, стафиди и подправки, другата половина с кайма и подправки. опекохме ги на пещта в пицарията. направихме си следобеден пир с тях, всички преядоха и пак останаха доста.
кончита - котката на заведението, пак се е окотила. тоз път в колибката на кучето на шефа на терасата. имаме 4 котенца. нокътчетата им са като косъмчета, толкова са малки, най-много на 10 дни.
тази котка има най-странни решения за това къде да роди потомството си, но определено сега е избрала добър вариант, в сравнение с преди.
първия път роди във ватата от обвивката на вентилацията, разкъсала фолиото и си направила леговище. пешо и калина два дни се чудеха защо не работи като хората, извикаха майстори и какво да видим - 3 мъничета и тя.
пролетта роди на покрива на шатрата в един джоб за вентилация, беше пропуснала да види че има дупка отдолу и добре че роди следобяда и имаше кой да ги спаси.
зимата се чудя какво ли ще измисли...
за капак в съботата се откри ловния сезон и шефа притичваше на почивки с торби пъдпъдъци и други живинки, които беше застрелял.
добре, че замествам само 2 съботи и недели - компютъра на бара се скапа, ранния следобяд касовия апарат също отказа, беше нетърпима жега. доставчиците се бяха покрили под дърво и камък, не вдигаха телефона и сто пъти ходих до 345.
сервитьорките ме ядосваха - оставих ги сами за 3 часа и като се върнах половината бяха в неизвестност. след кратко разследване се оказаха в пункта на еврофутбол. за наказание, в неделя им организирах санитарен полуден.
докато чистеха, напълних тиквички и чушки в кухнята. половината постни - с ориз, гъби, стафиди и подправки, другата половина с кайма и подправки. опекохме ги на пещта в пицарията. направихме си следобеден пир с тях, всички преядоха и пак останаха доста.
кончита - котката на заведението, пак се е окотила. тоз път в колибката на кучето на шефа на терасата. имаме 4 котенца. нокътчетата им са като косъмчета, толкова са малки, най-много на 10 дни.
тази котка има най-странни решения за това къде да роди потомството си, но определено сега е избрала добър вариант, в сравнение с преди.
първия път роди във ватата от обвивката на вентилацията, разкъсала фолиото и си направила леговище. пешо и калина два дни се чудеха защо не работи като хората, извикаха майстори и какво да видим - 3 мъничета и тя.
пролетта роди на покрива на шатрата в един джоб за вентилация, беше пропуснала да види че има дупка отдолу и добре че роди следобяда и имаше кой да ги спаси.
зимата се чудя какво ли ще измисли...
петък, август 11, 2006
чака ме двудневен маратон и тази вечер реших да си дам почивка, като си легна с кокошките. не успях да заспя и пак ще се пробвам да метна едни снимки тук, че в срядата нета беше бавен и не успях да ги кача.
та ето ги и тях - неделна софия през август:
та ето ги и тях - неделна софия през август:
раковска
гурко
васил левски
билкова
графити
бележка на входа на църквата "св. Неделя"
четвъртък, август 03, 2006
Образованието ни е светско
честно казано, приятно съм изненадана от решението на КЗД с председател Кемал Еюп. крайно време беше. сега се надявам МОН да издаде заповед, според която религиозните символи нямат място в светските училища. който изпитва силна и непреодолима вътрешна нужда от това - има достатъчен брой религиозни такива.
не се раждаме мюсюлмани, християни, юдаисти, будисти, атеисти,..., а свободни хора, с право на избор в какво да вярваме или да не вярваме. изключително погрешно е човек от ранна детска възраст да бъде възпитаван според нормите на някакво религиозно учение. "вярата" - това е съзнателен избор, който всеки сам трябва да може да направи, когато е съзрял като индивид, запознат с философията и осъзнаващ в пълна степен същността на дадено учение. само тогава може да прецени отговаря ли на ценностната му система и възгледи за живота и дали изобщо той има нужда от религия, за да се чувства пълноценна личност.
честно казано, приятно съм изненадана от решението на КЗД с председател Кемал Еюп. крайно време беше. сега се надявам МОН да издаде заповед, според която религиозните символи нямат място в светските училища. който изпитва силна и непреодолима вътрешна нужда от това - има достатъчен брой религиозни такива.
не се раждаме мюсюлмани, християни, юдаисти, будисти, атеисти,..., а свободни хора, с право на избор в какво да вярваме или да не вярваме. изключително погрешно е човек от ранна детска възраст да бъде възпитаван според нормите на някакво религиозно учение. "вярата" - това е съзнателен избор, който всеки сам трябва да може да направи, когато е съзрял като индивид, запознат с философията и осъзнаващ в пълна степен същността на дадено учение. само тогава може да прецени отговаря ли на ценностната му система и възгледи за живота и дали изобщо той има нужда от религия, за да се чувства пълноценна личност.
петък, юли 28, 2006
да на пазарното стопанство, не на пазарното общество
колко е лесно да помогнеш на някого, да го зарадваш. просто така, защото можеш.
тази вечер обаче, в желанието си да го направя, постигнах обратен ефект - човека се натъжи и обърка, не искал да се чувства длъжен...
трябва ли винаги да има изгода или някакъв повод, за да сме хора?
спи ми се, но май повече ми е криво.
искам да съм таралеж на бузлуджа.
тази вечер обаче, в желанието си да го направя, постигнах обратен ефект - човека се натъжи и обърка, не искал да се чувства длъжен...
трябва ли винаги да има изгода или някакъв повод, за да сме хора?
спи ми се, но май повече ми е криво.
искам да съм таралеж на бузлуджа.
четвъртък, юли 27, 2006
понеделник, юли 24, 2006
понеделник, юли 17, 2006
четвъртък, юли 13, 2006
разхождайки се вчера по шишман, минах покрай 7-мо - най-прекрасното и щуро училище в софия, където завърших основното си образование, преди да поема към ФСГ.
едно лято майка ми, на която явно й беше писнало да виси пред кабинета на директора в 93то, реши, че е крайно време да ме премести в друго школо, където царят ред и дисциплина – добри помощници в учебния процес.
най-подходящо й се стори 7-мо. не зная защо, но бях убедена, че новите ми съученици ще са пълна скука.
дойде 15ти септември, въоръжих се с уокмен и букет и с ясното съзнание, че ми предстои нещо, което просто трябва да се изтърпи, тръгнах.
никога няма да забравя първият учебен ден.
цялото училище беше строено в лявото дворче, а училищния хор пееше тържествени песни. учителките - в официални премени, с блеснал от умиление поглед и отрупани с цветя ръце, наблюдаваха изпод тунинговани прически младото поколение, което им бе поверено за обучение през настоящата година. аз, не успяла да открия класа си, се бях подпряла отстрани на оградата и с досада наблюдавах случващото се в двора.
в момента, когато една мощна жена, която в последствие се оказа директорката, грабна микрофона с явното намерение да държи реч, от един прозорец на сградата на МВР отсреща, метнаха военна димка.
за секунди дворчето се изпълни със задушлив гъст дим – почти нищо не се виждаше на метър разстояние. разнесоха се писъци. хората започнаха да се щурат напред-назад. директорката крещеше по микрофона да запазим спокойствие, но кой ли я слушаше. по едно време изглежда и тя загуби присъствие на духа, защото замлъкна и се присъедини към всеобщата блъсканица на напускащи дворчето хора.
в разнасящия се дим, мернах някакви ентусиасти, които останали в двора, подскачаха и се замерваха с цветя, радвайки се на трагикомедията, в която се беше превърнало откриването на учебната година.
оказа се, че дълбоко съм се заблуждавала. новите ми съучениците бяха големи сладури. бързо заформихме групичка с постоянно ядро от 8 - 9 човечета, която с щуротиите си, смущаваше спокойствието на горките учители и многоуважаемата госпожа директорка:
даскалите си имаха стая за пушене на третия етаж, в която, обвити в тютюнев дим, прекарваха междучасията. започнахме да отваряме вратата и да ги наблюдаваме с интерес от коридора. това ги ядоса и започнаха да я заключват. един ден, в голямото междучасие, пъхнахме кибритена клечка в бравата и я намазахме с каноколит. докато успеят да разбият вратата и да излязат, 4тия час беше минал.
вземах от баща ми конфети в промишлени количества, с които после се замервахме и разпръскахме по коридорите и в кабинетите, получаваше се приказно красиво.
в деня за борба със СПИН, събрахме пари и купихме няколко кутии презервативи. облякохме бели мантии – измайсторени от чаршафи и намацани с червени кръстове и като призраци се понесохме из училището, раздавайки презервативите. не пропуснахме и учителите ;)
пускахме пиратки в малкото стълбище и докато охраната – дебел чичко, запъхтян се носеше към „взрива”, отдалечавайки се от първия етаж и коридорчето на директорите, атакувахме същинската цел, закачайки портрет – пародия на кабинета на диктаторката.
слагахме метлата в рояла на госпожата по музика, изобщо – детска радост, шарени бонбонки.
сформирахме си група и след часовете се събирахме да репетираме. понеже единствено аз не можех да свиря на никакъв инструмент, бях набедена за певица. имахме си соло китара, бас, клавирни, барабани, мениджър и две танцьорки :)
прекарвахме си просто чудесно.
резултатът от преместването ми в 7-мо беше, че посещенията на майка ми при училищни директори продължиха, а аз си намерих нови другарчета. Ванка, Илийка, Сашо, Миленски, Дефо, Зори, Лин, Джена - липсвате ми приятелчета.
едно лято майка ми, на която явно й беше писнало да виси пред кабинета на директора в 93то, реши, че е крайно време да ме премести в друго школо, където царят ред и дисциплина – добри помощници в учебния процес.
най-подходящо й се стори 7-мо. не зная защо, но бях убедена, че новите ми съученици ще са пълна скука.
дойде 15ти септември, въоръжих се с уокмен и букет и с ясното съзнание, че ми предстои нещо, което просто трябва да се изтърпи, тръгнах.
никога няма да забравя първият учебен ден.
цялото училище беше строено в лявото дворче, а училищния хор пееше тържествени песни. учителките - в официални премени, с блеснал от умиление поглед и отрупани с цветя ръце, наблюдаваха изпод тунинговани прически младото поколение, което им бе поверено за обучение през настоящата година. аз, не успяла да открия класа си, се бях подпряла отстрани на оградата и с досада наблюдавах случващото се в двора.
в момента, когато една мощна жена, която в последствие се оказа директорката, грабна микрофона с явното намерение да държи реч, от един прозорец на сградата на МВР отсреща, метнаха военна димка.
за секунди дворчето се изпълни със задушлив гъст дим – почти нищо не се виждаше на метър разстояние. разнесоха се писъци. хората започнаха да се щурат напред-назад. директорката крещеше по микрофона да запазим спокойствие, но кой ли я слушаше. по едно време изглежда и тя загуби присъствие на духа, защото замлъкна и се присъедини към всеобщата блъсканица на напускащи дворчето хора.
в разнасящия се дим, мернах някакви ентусиасти, които останали в двора, подскачаха и се замерваха с цветя, радвайки се на трагикомедията, в която се беше превърнало откриването на учебната година.
оказа се, че дълбоко съм се заблуждавала. новите ми съучениците бяха големи сладури. бързо заформихме групичка с постоянно ядро от 8 - 9 човечета, която с щуротиите си, смущаваше спокойствието на горките учители и многоуважаемата госпожа директорка:
даскалите си имаха стая за пушене на третия етаж, в която, обвити в тютюнев дим, прекарваха междучасията. започнахме да отваряме вратата и да ги наблюдаваме с интерес от коридора. това ги ядоса и започнаха да я заключват. един ден, в голямото междучасие, пъхнахме кибритена клечка в бравата и я намазахме с каноколит. докато успеят да разбият вратата и да излязат, 4тия час беше минал.
вземах от баща ми конфети в промишлени количества, с които после се замервахме и разпръскахме по коридорите и в кабинетите, получаваше се приказно красиво.
в деня за борба със СПИН, събрахме пари и купихме няколко кутии презервативи. облякохме бели мантии – измайсторени от чаршафи и намацани с червени кръстове и като призраци се понесохме из училището, раздавайки презервативите. не пропуснахме и учителите ;)
пускахме пиратки в малкото стълбище и докато охраната – дебел чичко, запъхтян се носеше към „взрива”, отдалечавайки се от първия етаж и коридорчето на директорите, атакувахме същинската цел, закачайки портрет – пародия на кабинета на диктаторката.
слагахме метлата в рояла на госпожата по музика, изобщо – детска радост, шарени бонбонки.
сформирахме си група и след часовете се събирахме да репетираме. понеже единствено аз не можех да свиря на никакъв инструмент, бях набедена за певица. имахме си соло китара, бас, клавирни, барабани, мениджър и две танцьорки :)
прекарвахме си просто чудесно.
резултатът от преместването ми в 7-мо беше, че посещенията на майка ми при училищни директори продължиха, а аз си намерих нови другарчета. Ванка, Илийка, Сашо, Миленски, Дефо, Зори, Лин, Джена - липсвате ми приятелчета.
вторник, юли 04, 2006
дали прасетата от фермата на животните са хапвали и месо? нали накрая пиеха уиски и ходеха на два крака, хм...
размисли по оруел и маргарин с растителни фибри
(What's The Story) Morning Glory
имало едно време планета, на която живеели говорещи животни. какво говорели ли - магарето казвало "всички пътища водят към теб", а козата "мен ако нямаш, нямаш нищо", но най-популярни сред животните били изпълнителите - зая и контрабаса с хита - "шматка косатка".
хората на планетата били вегетарианци - как да се хранят те с говорещите животни.
един прекрасен ден, завалял дъжд, от който проговорили растенията.
изпаднали от менюто?
happy end - хората и животните се научили да ядат камъни и всички заживели щастливо?
unhappy end - всички умрели от глад или се изяли помежду си?
the end - на всяка планета има хора, животни и растения. всички могат да говорят. често - глупости. понякога не казват нищо. също като мен.
размисли по оруел и маргарин с растителни фибри
(What's The Story) Morning Glory
имало едно време планета, на която живеели говорещи животни. какво говорели ли - магарето казвало "всички пътища водят към теб", а козата "мен ако нямаш, нямаш нищо", но най-популярни сред животните били изпълнителите - зая и контрабаса с хита - "шматка косатка".
хората на планетата били вегетарианци - как да се хранят те с говорещите животни.
един прекрасен ден, завалял дъжд, от който проговорили растенията.
изпаднали от менюто?
happy end - хората и животните се научили да ядат камъни и всички заживели щастливо?
unhappy end - всички умрели от глад или се изяли помежду си?
the end - на всяка планета има хора, животни и растения. всички могат да говорят. често - глупости. понякога не казват нищо. също като мен.
събота, юли 01, 2006
четвъртък, юни 29, 2006
писмо до интелигентния дизайнер
като писмата до дядо коледа, все някой ги чете ;)
установих вече, има огромна истина в приказката - като има - има.
в момента би трябвало да пиша процедура за конопа - да не стане така, че ние ги подпомагаме, а НСБОП ги гори, забавно. разлиствам небрежно 1782, 796 и разни наредби.
знаеш ли дизайнерю метода на общността за количествено определяне на съдържанието на ТХК в сортове коноп? аз вече го зная, но какво от това. искам навън.
половината колеги кротко спят, 2-3 гледат "ну, погоди", останалите колежки са налапали по една близалка, разглеждат оферти за екскурзии в турция и каталози за козметика. искам навън.
снощи разбрах, че шефа ми на другото място ще отваря бар в царево и ще юрне единия управител там, месец-два, докато потръгне. аз и другия трябва да се справим някак тук. той през седмицата, аз събота и неделя. поне шефа обеща да пуснем нет в офиса, така поне няма да умра от скука там. лято е пък.
петъка записах второ висше, на първи август ще стане ясно коя точно специалност са ме приели и септември - на училище.
с едно приятелче сме се захванали с проект, който дълго отлагахме, ако стане ще е просто чудесно.
та, пиша ти интелигентни дизайнерю, няма ли как денонощието да стане поне 36 часа? да имам повече време за хората, които страшно харесвам...
не обичам заглавията, но този път нека да има.
установих вече, има огромна истина в приказката - като има - има.
в момента би трябвало да пиша процедура за конопа - да не стане така, че ние ги подпомагаме, а НСБОП ги гори, забавно. разлиствам небрежно 1782, 796 и разни наредби.
знаеш ли дизайнерю метода на общността за количествено определяне на съдържанието на ТХК в сортове коноп? аз вече го зная, но какво от това. искам навън.
половината колеги кротко спят, 2-3 гледат "ну, погоди", останалите колежки са налапали по една близалка, разглеждат оферти за екскурзии в турция и каталози за козметика. искам навън.
снощи разбрах, че шефа ми на другото място ще отваря бар в царево и ще юрне единия управител там, месец-два, докато потръгне. аз и другия трябва да се справим някак тук. той през седмицата, аз събота и неделя. поне шефа обеща да пуснем нет в офиса, така поне няма да умра от скука там. лято е пък.
петъка записах второ висше, на първи август ще стане ясно коя точно специалност са ме приели и септември - на училище.
с едно приятелче сме се захванали с проект, който дълго отлагахме, ако стане ще е просто чудесно.
та, пиша ти интелигентни дизайнерю, няма ли как денонощието да стане поне 36 часа? да имам повече време за хората, които страшно харесвам...
не обичам заглавията, но този път нека да има.
очаква ме дълго и горещо лято в жълтата сграда. отляво се носи въздушно течение с тютюнев аромат, отпред пази бруно, а вътре мили и любезни хора лепят странни табелки по стените, запознаващи ни с реда и условията за ползване на тоалетната чиния, кошчето за боклук и пепелника.
първоначално ни стовариха в огромна зала и ни връчиха хиляди страници регламенти, правилник за вътрешния ред и правила за оказване на първа помощ при изгаряне, счупване, удавяне и удар от гръм, разгледахме плана за евакуация.
починахме си добре.
по едно време дойде някаква жена, която ни осведоми, че растенията в сградата били в окаяно състояние, за което ще ни държи отговорни.
играхме футбол в коридора - за врати използвахме 19 литровите туби от минерална вода. това леко ги изнерви и започнаха да идват със списъци за разпределение. бях в първия, преместиха ме с още 20 човека на четвъртия етаж. раздадоха ни още няколкостотин страници регламенти и ни възложиха задача да пишем процедури и указания и не на последно място да тестваме и доразвиваме "системата".
и плеснаха с ръце, па се прегърнаха. и с песни фръкнаха те в небесата. а ние пишем ли пишем, пот ни тече. климатик още няма. а слънцето пак пече ли пече...
долу повечето хора още не са разпределени, крият се по коридорите и в двора от хората със списъците.
окастриха храстите покрай оградата, беше се оформил симпатичен змиярник. вече трудно ще се скрият, мързели такива.
мъдрите комисари си отидоха, чакаме доклада.
не, не работя в лудницата, просто ми е криво. тия дни стана ясно, че заради акредитацията няма да дават отпуски до август и ще изпусна феста.
вместо да си го изкарвам, драчейки се инкогнито за "досиетата" с нищо неподозиращи хора, реших да си сложа главата между лапите и да драскам тук. като си намеря кабела на апарата, ще метна и снимки.
to be continued hmm... and colourful
първоначално ни стовариха в огромна зала и ни връчиха хиляди страници регламенти, правилник за вътрешния ред и правила за оказване на първа помощ при изгаряне, счупване, удавяне и удар от гръм, разгледахме плана за евакуация.
починахме си добре.
по едно време дойде някаква жена, която ни осведоми, че растенията в сградата били в окаяно състояние, за което ще ни държи отговорни.
играхме футбол в коридора - за врати използвахме 19 литровите туби от минерална вода. това леко ги изнерви и започнаха да идват със списъци за разпределение. бях в първия, преместиха ме с още 20 човека на четвъртия етаж. раздадоха ни още няколкостотин страници регламенти и ни възложиха задача да пишем процедури и указания и не на последно място да тестваме и доразвиваме "системата".
и плеснаха с ръце, па се прегърнаха. и с песни фръкнаха те в небесата. а ние пишем ли пишем, пот ни тече. климатик още няма. а слънцето пак пече ли пече...
долу повечето хора още не са разпределени, крият се по коридорите и в двора от хората със списъците.
окастриха храстите покрай оградата, беше се оформил симпатичен змиярник. вече трудно ще се скрият, мързели такива.
мъдрите комисари си отидоха, чакаме доклада.
не, не работя в лудницата, просто ми е криво. тия дни стана ясно, че заради акредитацията няма да дават отпуски до август и ще изпусна феста.
вместо да си го изкарвам, драчейки се инкогнито за "досиетата" с нищо неподозиращи хора, реших да си сложа главата между лапите и да драскам тук. като си намеря кабела на апарата, ще метна и снимки.
to be continued hmm... and colourful
неделя, юни 18, 2006
имах повечко свободно време днес и докато се ровех в нета, открих нещо интересно, което е видяно и през моите очи. реших да си го запазя тук.
Ние живеем в епохата на репродукцията... Как по дяволите да докажа на моя защитник, че познавам инстинктите си на убиец не от К.Г.Юнг, ревността не от Марсел Пруст, Испания не от Хемингуей, Париж не от Ернст Юнгер, Швейцария не от Марк Твен, Мексико не от Греъм Грийн, страха ми от смъртта не от Бернанос, моето лутане из пустинята не от Кафка и всичко останало не от Томас Ман? Вярно е и това, че не е нужно да сме прочели и ред от тези господа: те проникват в съзнанието ни чрез нашите познати, които от своя страна също са ги заимствали и живеят само с плагиати. Каква епоха! Вече не означава абсолютно нищо, че си видял с очите си риба-меч, че си се любил с мулатка всичко това може да се преживее и на някое утро с научнопопулярни филми. А да имаш собствени мисли, о, Господи! В наше време е истинска рядкост да срещнеш дори човек, избрал си определен плагиатски профил; вече свидетелства за индивидуалност, ако някой вижда света, да речем, с очите на Хайдегер и само на Хайдегер, ние останалите плуваме в някакъв коктейл, съдържащ от всичко по малко, разбъркан в изискано-благородна смес от Елиът; във всяка област ние сме всезнаещи и дори нашите разкази за видимия свят, както вече казах, не означават нищо.
Макс Фриш, "Щилер"
Ние живеем в епохата на репродукцията... Как по дяволите да докажа на моя защитник, че познавам инстинктите си на убиец не от К.Г.Юнг, ревността не от Марсел Пруст, Испания не от Хемингуей, Париж не от Ернст Юнгер, Швейцария не от Марк Твен, Мексико не от Греъм Грийн, страха ми от смъртта не от Бернанос, моето лутане из пустинята не от Кафка и всичко останало не от Томас Ман? Вярно е и това, че не е нужно да сме прочели и ред от тези господа: те проникват в съзнанието ни чрез нашите познати, които от своя страна също са ги заимствали и живеят само с плагиати. Каква епоха! Вече не означава абсолютно нищо, че си видял с очите си риба-меч, че си се любил с мулатка всичко това може да се преживее и на някое утро с научнопопулярни филми. А да имаш собствени мисли, о, Господи! В наше време е истинска рядкост да срещнеш дори човек, избрал си определен плагиатски профил; вече свидетелства за индивидуалност, ако някой вижда света, да речем, с очите на Хайдегер и само на Хайдегер, ние останалите плуваме в някакъв коктейл, съдържащ от всичко по малко, разбъркан в изискано-благородна смес от Елиът; във всяка област ние сме всезнаещи и дори нашите разкази за видимия свят, както вече казах, не означават нищо.
Макс Фриш, "Щилер"
сряда, юни 14, 2006
седя си на спирката на спортната. лекичко вали, точно колкото трябва. това е моята спирка, по моя маршрут.
тръгвам от южния парк, софия сити център е задължителен елемент от маршрута - има най-гладката и удобна настилка, плъзгам се почти без усилие, поне засега :). няма забрана за ролери, поне засега :)
следва моста на въздишката - последния път почти положих кости на спускането, избягвайки челен сблъсък с едно детенце, което изненадващо се юрна към пейките и ми препречи пътя.
НДК, Витошка, уличките и спирка.
седя си и гледам хората. една поговорка казва, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине покрай теб.
в главата е Oasis - Champagne Supernova, съвсем в унисон с времето и настроението. мързеливо-неделно, валежно :)
от тролея слиза човек, в ръка държи букет прекрасни розово-бели божури, увити в смачкан вестник. под козирката няма място и скоро върху листенцата се озовават стотици капчици. красота. от голото теме на човека към шията потича тънка вадичка. време е да тръгвам. има и други недели.
тръгвам от южния парк, софия сити център е задължителен елемент от маршрута - има най-гладката и удобна настилка, плъзгам се почти без усилие, поне засега :). няма забрана за ролери, поне засега :)
следва моста на въздишката - последния път почти положих кости на спускането, избягвайки челен сблъсък с едно детенце, което изненадващо се юрна към пейките и ми препречи пътя.
НДК, Витошка, уличките и спирка.
седя си и гледам хората. една поговорка казва, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине покрай теб.
в главата е Oasis - Champagne Supernova, съвсем в унисон с времето и настроението. мързеливо-неделно, валежно :)
от тролея слиза човек, в ръка държи букет прекрасни розово-бели божури, увити в смачкан вестник. под козирката няма място и скоро върху листенцата се озовават стотици капчици. красота. от голото теме на човека към шията потича тънка вадичка. време е да тръгвам. има и други недели.
Абонамент за:
Публикации (Atom)