очаква ме дълго и горещо лято в жълтата сграда. отляво се носи въздушно течение с тютюнев аромат, отпред пази бруно, а вътре мили и любезни хора лепят странни табелки по стените, запознаващи ни с реда и условията за ползване на тоалетната чиния, кошчето за боклук и пепелника.
първоначално ни стовариха в огромна зала и ни връчиха хиляди страници регламенти, правилник за вътрешния ред и правила за оказване на първа помощ при изгаряне, счупване, удавяне и удар от гръм, разгледахме плана за евакуация.
починахме си добре.
по едно време дойде някаква жена, която ни осведоми, че растенията в сградата били в окаяно състояние, за което ще ни държи отговорни.
играхме футбол в коридора - за врати използвахме 19 литровите туби от минерална вода. това леко ги изнерви и започнаха да идват със списъци за разпределение. бях в първия, преместиха ме с още 20 човека на четвъртия етаж. раздадоха ни още няколкостотин страници регламенти и ни възложиха задача да пишем процедури и указания и не на последно място да тестваме и доразвиваме "системата".
и плеснаха с ръце, па се прегърнаха. и с песни фръкнаха те в небесата. а ние пишем ли пишем, пот ни тече. климатик още няма. а слънцето пак пече ли пече...
долу повечето хора още не са разпределени, крият се по коридорите и в двора от хората със списъците.
окастриха храстите покрай оградата, беше се оформил симпатичен змиярник. вече трудно ще се скрият, мързели такива.
мъдрите комисари си отидоха, чакаме доклада.
не, не работя в лудницата, просто ми е криво. тия дни стана ясно, че заради акредитацията няма да дават отпуски до август и ще изпусна феста.
вместо да си го изкарвам, драчейки се инкогнито за "досиетата" с нищо неподозиращи хора, реших да си сложа главата между лапите и да драскам тук. като си намеря кабела на апарата, ще метна и снимки.

to be continued hmm... and colourful