имах повечко свободно време днес и докато се ровех в нета, открих нещо интересно, което е видяно и през моите очи. реших да си го запазя тук.

Ние живеем в епохата на репродукцията... Как по дяволите да докажа на моя защитник, че познавам инстинктите си на убиец не от К.Г.Юнг, ревността не от Марсел Пруст, Испания не от Хемингуей, Париж не от Ернст Юнгер, Швейцария не от Марк Твен, Мексико не от Греъм Грийн, страха ми от смъртта не от Бернанос, моето лутане из пустинята не от Кафка и всичко останало не от Томас Ман? Вярно е и това, че не е нужно да сме прочели и ред от тези господа: те проникват в съзнанието ни чрез нашите познати, които от своя страна също са ги заимствали и живеят само с плагиати. Каква епоха! Вече не означава абсолютно нищо, че си видял с очите си риба-меч, че си се любил с мулатка ­ всичко това може да се преживее и на някое утро с научнопопулярни филми. А да имаш собствени мисли, о, Господи! В наше време е истинска рядкост да срещнеш дори човек, избрал си определен плагиатски профил; вече свидетелства за индивидуалност, ако някой вижда света, да речем, с очите на Хайдегер и само на Хайдегер, ние останалите плуваме в някакъв коктейл, съдържащ от всичко по малко, разбъркан в изискано-благородна смес от Елиът; във всяка област ние сме всезнаещи и дори нашите разкази за видимия свят, както вече казах, не означават нищо.

Макс Фриш, "Щилер"