седя си на спирката на спортната. лекичко вали, точно колкото трябва. това е моята спирка, по моя маршрут.
тръгвам от южния парк, софия сити център е задължителен елемент от маршрута - има най-гладката и удобна настилка, плъзгам се почти без усилие, поне засега :). няма забрана за ролери, поне засега :)
следва моста на въздишката - последния път почти положих кости на спускането, избягвайки челен сблъсък с едно детенце, което изненадващо се юрна към пейките и ми препречи пътя.
НДК, Витошка, уличките и спирка.
седя си и гледам хората. една поговорка казва, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине покрай теб.
в главата е Oasis - Champagne Supernova, съвсем в унисон с времето и настроението. мързеливо-неделно, валежно :)
от тролея слиза човек, в ръка държи букет прекрасни розово-бели божури, увити в смачкан вестник. под козирката няма място и скоро върху листенцата се озовават стотици капчици. красота. от голото теме на човека към шията потича тънка вадичка. време е да тръгвам. има и други недели.
2 коментара:
Обхвана ме носталгията. Тези дни така или иначе се чудя как по-скоро да се прибера. Ще трябва да почакам до септември. Поздрави и не гази хлапетата. Ина
хей ти - горе главата, малко остана :)
аполонията е баш септември, а и както е казал поетът - "Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде!"
Боби
Публикуване на коментар